Защо четенето е важно за децата?
Защо четенето е важно за децата?
Защо казваме на децата си да четат?
1. Вчера моя приятелка ми каза, че въпреки всичките й усилия да опази двугодишните си близначета от проклятието на електронните игри и портативните DVD-плейъри, за Коледа нейни близки са й подарили именно второто. За една минута великанските й опити да „удържи” децата си от технологиите в тази впечатлителна възраст и да ги насочи към „живите” интерактивни игри и книжките се сринали до кота нула.
2. Откакто моя близка двойка си купи плейстейшън преди 5-6 години, от тяхната къща изчезнаха книгите, списанията, че дори и вестниците. Лятото се преместиха в нов дом, в който няма дори рафтове за книги по стените. Сега, когато вече имат тригодишен син – горд собственик на портативно DVD, както и на цялата налична техника на родителите си – те пътуват дори без играчки. Нищо не може да привлече вниманието на малкото човече така, както DVD-то – нищо не е така лесно, така шарено, бързо, приятно шумно. За всичко друго биха се изисквали някакви усилия. Лятото си позволих да направя подарък на любимата ми двойка и похарчих повече от сто лева за книжки с приказки, за оцветяване и книжки-пъзели. Останаха недокоснати. Никакъв интерес от страна на малкия дори да ги разлисти.
3. Днес друга моя скъпа приятелка ми разказа как двамата й сина – на 13 и на 18 – не знаят какво означава гурбетчия и няма нищо на света, което да ги накара да докоснат книга, въпреки канските й усилия да ги образова добре.
Винаги обясняваме на децата си, че книгите и четенето са полезни за тях, но дали някога изобщо сме се замисляли защо това е така? Какво точно получават по-големите деца от романите? А какво получават малките деца, когато ние им четем? Четенето има ли изобщо някакво значение?
Целта на тази статия е да каже Да, четенето наистина е важно и Да, има няколко солидни причини за това.
Книгите помагат на децата да изграждат жизненоважни езикови умения.
Четенето е важно умение, което трябва да бъде развивано у децата. То не само е необходимо за оцеляването им в света на училищата и (по-късно) на университетите, но и в живота им като възрастни. Умението да усвояваме знания по нови теми и да намираме полезна информация за всичко от здравни проблеми и защита на потребителите до по-академичните проучвания, науката и изкуствата, зависи от умението ни да четем и то интелигентно, информирано, критично, с интерес и любопитство.
Футуролозите (учените, занимаващи се с въпросите на бъдещето ) бяха пророкували смъртта на писменото слово, но колкото и да е иронично, Интернет превърна четенето във все по-голяма част от живота на хората. Безхартиеното общество е мит. Възможността на компютъра да обработва и анализира данни означава, че могат и се генерират безкрайни варианти на дадена информация. Тоест, ако човек не е обучен от ранна възраст да анализира и подбира информацията, която получава, рискува да не може да си изгради мнение за нещата. Интернет, сам по себе си огромен източник на нова информация и възможности за отпочиване, се основава на скромната писмена дума. За да може ефикасно да се използва мрежата и да се преценява автентичността и стойността на това, що се намира в нея, са важни както четенето, така и критичното мислене.
Колкото повече четат децата, толкова по-добри стават в четенето. Просто. Колкото по-интригуващи са нещата, които четат, толкова повече ще искат да ги четат и ще развиват умения, които ще са им нужни, за да могат да получат пълен достъп до нужната им информация като възрастни. Четенето трябва да се възприема като дейност, носеща наслада – източник на интересни и вълнуващи истории и полезна и практична фактологична информация.
Колкото повече четат малките деца, толкова повече се задълбочава техният интерес да усъвършенстват четенето си. Четенето на глас излага децата на необходимостта да следват правилна граматика и изказ. То подобрява развитието на изразителните им езикови способности и на уменията им да се изразяват устно.
Четенето на книги, списания или уебсайтове предлага на децата нов речник. Дори когато не разбират всяка нова дума, те все пак попиват нещо от съдържанието, което може да задълбочи разбирането им за въпросните думи, когато следващия път отново се срещнат с тях. Когато родителите четат на децата си на глас, децата също така чуват как правилно се произнасят думичките, които виждат изписани на страницата, дори ако не могат съвсем да ги прочетат сами.
Четенето открива нови светове и обогатява живота на детето.
Четенето отваря врати – врати към фактологическа информация за всяко нещо на света – било то практично или теоретично. Предвид богатството от налични източници като Интернет, библиотеки, училища и книжарници, ако децата могат да четат добре и гледат на четенето като на източник на информация, то тогава през остатъка от живота си те ще имат достъп до цялото знание, натрупано от човечеството, ще се докоснат до всички велики умове и идеи от миналото и настоящето. Това е направо магично!
Чрез книгите децата могат също да научат повече за хора и места от други части на света и така да подобрят разбирането си за човечеството и да развият чувство на загриженост за другите хора. Това може да се случи и чрез четенето на нехудожествена литература, но най-добре ще се получи чрез световете, разгърнати и описани в романите от други места и епохи. Чрез тях децата могат да се идентифицират с конкретни герои, които са живели в друго време и при други обстоятелства, и може допълнително да развие интересът им към историята.
Чрез разказите и романите децата могат косвено да опитат нови преживявания и да пробват нови идеи, без реално да изживеят последствията в собствения си живот. Могат да се срещнат с герои, към които може да им е приятно да се обръщат за собствено успокоение, или за които могат да продължат да мислят дълго след като са прочели книгата, а внезапното откритие на продължение на любимата книга може да им предостави удоволствие, каквото рядко ще получат от друга хубава новина. Книгите също така дават възможност на децата да упражняват критичното си мислене, да разрешават проблеми, да установяват връзката между действие и последствие, да намират логичната причинно-следствена връзка между фактите, а защо не и да надхитрят автора на любимата си приказка. Дори за много малки деца една проста история с повтарящ се рефрен или пък една лека мистерия, която да могат сами да разрешат, ще ги дари с чувство за увереност. Децата ще съумеят сами да предрекат следващия рефрен или пък успешно да разрешат следващата мистерия.
Децата се влияят и имитират света, в който се намират. Една постоянна диета от зловещи анимации може да има съсипващ ефект върху развитието на децата, докато внимателно подбраните разкази и книжки могат да им повлияят много положително, като ги направят по-чувствителни към нуждите на другите хора. Например, книжките могат да поощрят децата да бъдат по-добри отборни играчи, да помагат на приятелчетата си, да споделят вещите си с тях, да бъдат добри към животните, да уважават природата.
