ТРЕТИ МАРТ
БЪЛГАРИЯ!!!
Безумство е да нямаш памет!…Да забравиш миналото на рода си… Да се откъснеш от корените си…Защото,ако не помниш кой си и откъде идеш,няма да знаеш накъде отиваш!…Без минало не може да има бъдеще!
…Дълъг е бил Пътят ти,майко Българийо,преди да се родя…Но аз го виждам и спомените карат кръвта да кипи и да се бунтува. Дали с майчиното мляко ти си ме заклела да нося будна памет и с теб да се гордея?! И си ме обрекла за тебе да разказвам на ония, дето плюят върху снагата ти?! И да стоя – онемяла – пред хубостта ти?!…И да знам…
В дъното на езическите времена по тези земи имало развита цивилизация.Толкова висока, че в Древния свят се говорело:,, Боговете се заселиха в Онази земя…” Пред очите ми още танцуват върху огъня самодивите,… мъже пазят капището,…а от скалата в тях се взират очите на Пазителката…
Видения разпъват душата ми, Родино…Черни табуни преминават Дунава. Високи пръти с конски опашки- знамена- затулят небесата.Мургав скулест мъж, яхнал белия кон като бог, вдига ръка и всички спират. Изправя се ханът, дълго се взира пред себе си, после твърдо изрича:,, Пръст на моята родна земя, съедини се с пръстта на моята нова родина и бъди с нея една земя! Да бъде тук България!!!”
Най- съкровените думи- завет за хилядолетия!
…Диви орди, езически ритуали, мъдри ханове заплашват покоя на Византия….После българският владетел Борис, прозрял предимствата на християнската религия, има голямата държавническа смелост да стане,, отстъпник от бащината чест и слава”, да скъса с установената традиция…Догаряха последните жертвеници на Тангра…Покръстване…Създаване на съвършена азбука…България се раждаше за втори път!
,,В лето господне,863, аз- Симеон, поставен от Бога цар на българите, обявявам,че премествам столицата на страната в нашия нов град Преслав.
Обявявам, че единствен свещен език по тази земя е българският. И да се знае и помни во веки веков, че по тази земя живее само един народ- българският.”
Започвал Златен век… Била Велика България!
…Помня падането на Първото българско царство.
Още вървят насреща ми ослепените бойци на Самуила-победени, унизени. Препъват се, един друг се водят,връщат се в земята си- верни, достойни!
…Но повече помня онова – второто падане.Онова позорно петвековно робство, превърнало милата Симеонова България в стадо от роби! Огромно царство, а после- жалка провинция, забравена от света и от Бога!…Помня дългия мрак, сковал живота на българското племе… Но помня и светлината на надеждата, запалена от оня,,див светогорец”,хвърлил мост между изчезнало минало и непоявило се бъдеще.
Направена е първата крачка по пътя, по който се създава етичния кодекс на една нация и се измива честта на един народ… Историята- тази капризна любовница- както винаги е благосклонна към силните. А над тебе, робиньо, тя изрече жестока присъда, не проумяла, че пътят на един робски народ е в открития поглед към позора, в изстраданите истини, в нравствените уроци…Но ти показа на нас- твоите съдници, че понякога е нужна романтична лудост вместо трезв еснафски разум…
И че олтарът на националната гордост има нужда от безумство, а не от практическа сметка. Децата ти дадоха пример как се прави история от шепа роби, тръгнали по пътя на безумието и на…безсмъртието!
Чудя се как у един народ, който е забравил преданията на миналото; който не познава европейския рицарски кодекс на честта и не помни друго освен униженията на робството, изведнъж се отприщва такава митична сила и превръща обикновените и кротки до вчера поданици в герои- свръхчовеци!
И започва Делото- за свободата, за България. А после небесата се продънват и се ражда Адът… Писъците на изнасилвана Родопа пробиват слуха ми…Средногорието е обгърнато в пламъци…Горят къщи, плачат деца и жени, а мъжете вият хоро на Еледжика!…Започва голямото преселение: на хора, покъщнина и добитък…
Що за лудост бе това, кажи ми, Българийо?!
И димът се вее като знаме високо в небето-да го видят чак от Горната земя и да разберат людете, че е време настало да се мре…Време разделно…И всеки сам избира как да постъпи- като българин ли или като друговерец!
…Идат насреща ми,,черните сватбари” на България…,,Лудите глави”, дръзнали със стари кремъклии- пушки и черешови топове да събарят многовековна империя…Блазе ти, майко, с такива чеда! Да зарежат домашен уют и тихо живуркане под милостта на падишаха, да хванат Балкана и да тръгнат на сигурна смърт…И да поведат след себе си цял народ, пиян от жаждата си за свобода.
…Да, безумство е една учителка да загърби еснафския ред, да развее байрак пред мъжете и да се превърне в княгиня на един бунт!…Безумство е един вожд да поведе обречена шепа момци, да променя хода на събитията и да моделира времето!…
Безумство е един прост чизмар да отнеме живота на жена си и детето си, за да запази човешкото си достойнство и националната си чест!…
А не е ли по- голямо безумие да се откъсват пеленачета от майчината гръд?!…Да се разчекват моми пред очите на бащите и братята им?!…
Да се праща войска срещу мирно население?!…
Да се бият мъже, обучени и силни, срещу немощни старци,беззащитни жени и невръстни деца?!…
И не е ли грях в черква да бъдат изклани като добитък?!
…Кръвта още стои по стените…Виждам ужаса и недоумението, изписани по лицата им…В Божия храм са потърсили закрила, а са мрели като жертвени животни!…Хвърчали са глави, кръвта е пръскала върху иконите, стенанията им са продирали свода…Било е страшно!И много красиво!… И днеска мирише на тяхната любов към име и вяра.
Тези ,,черни сватбари”променят мерките на историята и ти, Българийо,от жалка робиня израстваш в нещо легендарно и недостижимо, надминало с подвига си примерите на Античността!
Батак, Перущица, Копривщица, Панагюрище…
Кървава диря-от тях до нас,от нас до внуците ни…
Страшен е бил пътят по нея…До тук…Пеш…
С толкова имена и образи, сбрани в един миг-мълчание. Миг- вечност! Имена- светини!…
И те израстват из нея грамадни, величави, епични!
…Паисий- един калугер и Левски- един дякон.
Двама светци!Първият бе благословил свободата от височината на Атон, последният- от височината на бесилото.
…Към мене ли гледаш с тия очи, Дяконе?От дън времето, от връх бесилото! Отмести ги- прогарят ме! Какво ме питаш с тях?…Чувам думите ти:
,, Помниш ли?”… О, да, помня!…
Носи се Хвърковатата чета на Бенковски…
През времето, пред очите ми…С един обезглавен войвода и с едно Кърваво писмо…Като байрак…
,,Братя, на оружие!”…Разтрепераният глас на Бенковски…И подава писмото- до мен, до времето!
До нас, до времето!… От Оборище- през Вола…
До онзи, който бе помолил Бога не за слава или любов, а за смърт юнашка! Почти хлапак с брада на вития…Куршумът още пее подире му… И го търси…Заблуден, неизвестен…Из врачанските чукари…Само че той не е там, отдавна не е…
Вече е пръснат из цяло Българско… Ботев!
Не човек, а легенда!
…От Вола- през Шипка…Гледат ме онези дрипави, измръзнали и отчаяни опълченци,Българийо, живели на ръба между погром и победа.Прозрели за няколко мига само, че величието се ражда от падението…
И останали верни- на теб и на себе си!…Откъде ли намериха кураж телата на мъртвите си другари да използват като оръжие в последния бой;в едно да слеят живота и смъртта,та да пребъде Балканът?!…Коя майка ги е раждала, коя земя ги е кърмила?! Изправени сами на оня неземен връх разголени в позора на страха; стъписани от вика ти, робиньо;закопнели за снагата ти- те правят невъзможния избор. Изричат името ти и умират!
…Какви мъже- непокорни и корави!Не стават за светии, а България им вае ореол!
…Блазе им, че ги е имало! Блазе ти,Родино, че са те обичали! Блазе ми, че ги помня!За да не се излъжа, че си твърде малка за амбициите ми…За да не пожелая никога да те изоставя…За да бъда тук до края…И да не се уморя да ти повтарям:
,,Българийо моя! Колко си млада! Колко си хубава!”
Лилия Колева – учител по български език и литература в 143 ОУ “Георги Бенковски”
