ЧЕСТИТА КОЛЕДА
Скъпи ученици и родители,
В навечерието на един от най-красивите и християнски празници–
Коледа,
Ви пожелаваме да съхраните магията на Коледната нощ, защото тя е Любовта,
която остава завинаги!
Нека отворим сърцата си за хората, за да имаме сила
да даряваме обич, да бъдем човечни и добри!
Пожелаваме на Вас и Вашите семейства мирна и спокойна, щастлива година,
изпълнена със здраве, вяра и сили за бъдните дни!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА 2017 ГОДИНА!
Дядо Коледа
Някъде далеч на Северния полюс Дядо Коледа и джуджетата – помощници се приготвяха за Коледните празници. Белобрадият старец завързал елените за шейната си и тръгнал да събира писмата от децата. Пътувал дълго.
Близо до София елените се развързали и шейната паднала в снега. Дядо Коледа се наранил. Видяло го едно момче на име Антон и веднага се втурнал да му помогне. Предложил му да остане в неговата уютна къща, докато се оправи.
Дядо Коледа нямал избор – бил ранен и изоставен от своите елени.
Минали няколко дни и старецът възвърнал силите си. Решил, че е време да продължи пътя си.
Антон бил палаво дете и не слушал много през годината. Затова се притеснявал, че няма да получи подаръци на празника. Ето защо момчето вече било решило да не пуска Дядо Коледа да си ходи, докато не му остави подаръци.
Дошъл понеделник и Антон отишъл на училище, а родителите му – на работа.
Старецът останал сам и намерил начин да се свърже с джуджетата, за да пратят вълшебните елени да го спасят. Дошли спасителите и отново се върнали заедно на Северния полюс.
Джуджетата вече били натоварили подаръците в новата шейна и Дядо Коледа потеглил отново, за да раздаде подаръците.
Когато стигнал до комина на Антон, старецът се замислил за кратко време, но понеже бил добър, все пак пуснал подаръка през комина.
Дядо Коледа свършил работата и се прибрал доволен.
Йоана Йорданова, 5А клас
Първата Коледа
Имало едно време едно много бедно семейство.То било толкова бедно,че родителите нямали никаква възможност да купуват подаръци за децата си. По цял дел бащата ходел в гората за дърва, които продавал, а майката ходела по къщите на богатите и чистела, готвела или перяла. Успявали да изкарват пари само за прехраната на децата си, но те никога не стигали за подаръци.
В семейството имало три деца – две момичета и едно момче. Момчето било голям мечтател. Казвало се Ник. То мечтаело, както всички деца по света, да получи подарък. Но разбирало,че семейството му е много бедно и тихичко нощем плачело.
Една нощ, на 24 декември,точно в полунощ, докато тихичко плачел, Ник видял светлинка през прозореца. Той облякъл скъсаното сипалтенце и излязъл от дома си. Тръгнал по посока на светлинката и стигнал до един голям огън в гората. Там, около огъня, забелязал 12 старци – това били дванадесетте месеца. Те пиели билки и си говорели. Месец Декември казал, че скоро ще свърши, но толкова много иска да бъде отпразнуван неговия край с голям празник. Искал празник, на който всички деца да получават подаръци, дори и най-бедните, и най-малките. Тогава Януари се обадил, че не е справедливо, трябва да се дават подаръци само нанай-послушните и добрите деца. Всички други се съгласили и така решили това събиране да отбележи началото на нов празник – 25 декември, когато всички добри деца ще получават подаръци. Кръстили празника Коледа.
Ник не се стърпял и се развикал от радост. Тогава месеците го видели и се разсърдили, че ги подслушвал, но декември, който бил най-младият се застъпил за него, защото знаел че бил добро и тъжно дете и никога не е получавал дори и най-малък подарък. Той прегърнал Ник и му казал да си отиде в къщи. Казал му още, на другия ден да каже на баща си да му донесе една елхичка от гората, да го помоли да я сложат в средата на стаята и тогава да се легнат да спят.
Ник така и направил. Когато се събудил на другия, ден той веднага изтичал до елхата и що да види – тя цялата греела в светлинки и красиви стъклени играчки. Той не знаел, че месеците са и вълшебници. През нощта декември, с вълшебно заклинание украсил елхичката и сложил под нея подаръци за Ник и сестрите му. Така той донесъл много щастие на цялото семейство. Това била първата коледна елха и първата празнична коледна нощ.
Минало време, Ник растял и всяка година, на 25 декември Месецът украсявал елха в дома му и оставял подаръци. Разчуло се и много родители започнали да украсяват елхи и да оставят подаръци под тях за децата си. Така се появила Коледа. Тя носела в себе си надеждата, че след декември ще дойде нова, по добра година, пълна с нови възможности, желания и успехи за хората. Тя събирала семействата заедно в мир и любов и озарявала пътя им със светлина и вълшебство.
Елена Христова, 5 Д клас
Откраднатата елха
В нощта преди Бъдни вечер Джейми се събуди от странен шум. В стаята му стоеше един елф. Странното човече го отведе на Северния полюс. Там ги чакаше Дядо Коледа:
– Джейми ти си в списъка с непослушните деца. – Свъси старецът огромните си вежди към явно палавото момче. – За да бъдеш отново в списъка с добрите деца, трябва да се постараеш и да помогнеш на моите елфи да направят играчките за всички деца по света.
Джейми си представил колко ще е нещастен, ако не получи своята играчка, защото е бил непослушен и веднага реши да се поправи. И се залови с изработването на най-трудните играчки.
А през това време в дома му било настъпило утрото на Бъдни вечер. Като видели, че го няма, неговите родители силно се притеснили. Те не искали да празнуват Коледа без детето им. Само Торин – неговият верен приятел, видял какво е станало през нощта. Но, уви, той бил само едно малко кученце и колкото и да лаело, никой не го разбирал.
В същото време на Северния полюс Джейми помагал за изработването на играчките, за да поправи всички бели, които е направил през годината. Но имало един елф – Бомбур, който постоянно го разсейвал:
– Искаш ли да те разведа из елфския град? Там има неща, които никъде другаде не можеш да видиш и има много пакости, с които може да се забавляваме!
Накрая Джейми се изкушил и тръгнал с Бомбур.
Цял ден се разхождали из града и гледали да напакостят – дали ще пуснат гладни котки на отрупана трапеза, дали ще откраднат от шарена сергия или ще замерят със сняг домакиня, натоварена с покупки – всичко това ги забавлявало.
Дошла вечерта. Бъдни вечер. Небето се озарило от Северното сияние. Пленен от красотата му, и сякаш омагьосан от някаква сила, Джейми почувствал топлина в душата си. Той осъзнал, че това, което е правил през деня е било безсмислено, защото не е донесло щастие на никого. Момчето поискало да направи нещо красиво и добро, което да радва, а не да ядосва хората. И бързо се втурнало към работилницата, за да изработва играчки, които ще радват децата по света.
А Бомбур дори и не разбрал какво е станало.
Когато Джейми се върнал в работилницата, там на вратата, го чакал самият Дядо Коледа. Той бил много уплашен:
– Някой е откраднал Северната елха! Без нея Северния полюс не може да съществува – ще се разтопи! Работилницата ще спре да работи! Елфите няма да смогнат да направят всички играчки!
Дядо Коледа взел един робот– помощник, който можел да показва какво става в различни точки по света. Това била най-новата играчка в приказния свят. Чрез този помощник Джейми видял, че Северната елха се намира на Южния полюс и разбрал, че пингвините са я откраднали. Тогава Дядо Коледа позволил на момчето и робота да вземат вълшебната му шейна, за да стигнат бързо, да върнат дръвчето и да спасят Коледата.
Пристигайки при пингвините, Джейми се опитал да ги убеди колко е важна елхата за Северния полюс и за всички деца по света. Но водачът на пингвините го хвърлил в тъмницата. На робота не обърнал внимание, тъй като го сметнал за ненужна играчка. Неминало време и пазачът заспал. Тогава роботът „се съживил“ и освободил Джейми. Момчето откраднало униформата на пазача и се представил за него. Промъкнал се между пингвините. Тайничко отмъкнал елхата.
Промъкнали се до шейната и под носа на пингвините се измъкнали с ценния товар.
Когато Дядо Коледа видял елхата на мястото ѝ, много се зарадвал. Прегърнал Джейми и му благодарил:
– Ти направи най-голямата добрина на децата по света – успя да спасиш Коледата, за всички отново ще има подаръци. И аз ще те наградя като те върна при семейството ти, където трябва да бъде всеки на този светъл празник.
Оставил го у дома, точно когато се събудили родителите му. Много се зарадвали, че Джейми отново си е вкъщи, че ще празнуват заедно Коледа. А най-щастлив и нетърпелив да чуе историята за приключението бил Торин.
Моника Иванова, 5 Г клас
