24 МАЙ – ДЕНЯТ НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
24 МАЙ – ДЕНЯТ НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
,,В началото бе Словото. И Словото беше у Бога.
И Бог беше Словото…”
Слово бе наистина нашето начало. Защото всичко, което е днес България, е родено от магичната сила на писмеността. Защото земните неща постигат вечност, когато са пронизани от Духа. Защото без език рухват могъщи държави, изчезват велики цивилизации. В буквите се изявява човешкият стремеж към безсмъртие, желанието да дадеш на другите най-хубавото от себе си – знанията, опита и мечтите си.
А какво е било преди Словото?…Тъмнини дълбоки… Езически ритуали… Диви племена… Живот, недокоснат от цивилизацията на света… Нищо не би останало от Аспарухова България, ако не бяха двамата солунски братя – Кирил Философ и Методий. Тези изключително ерудирани и родолюбиви мъже сътворяват съвършена азбука, дават на славянските народи ключ към мъдростта и показват на българите пътя към вечността.
Има ли по-поразителен пример от този на българската писмена реч?! Преди да се появят двамата братя България е силна, но не е велика. В нея има дворци, но няма училища. Всички се плашат от меча й, но никой – от словото й…Без тях ние щяхме да изчезнем като нация, както изчезнаха аварите и хуните. Без тях нямаше да имаме нито едно велико име или дата, които да запомним.
Но българският владетел Борис приема в двореца си учениците на Кирил и Методий… И България престава да се подписва с палеца си…Извършва се едно от чудесата на Средновековието, но не религиозно. България, едва прекрачила прага на християнския свят, става най-ранната предвестница на европейския Ренесанс, който ще настъпи векове по-късно!… Догарят последните жертвеници на Тангра…След това идат буквите: Аз- Буки- Веди…
България се ражда за втори път!
При Симеон – един от най-образованите владетели в тогавашна Европа – започва Златен век. На старобългарски език се създава третата писмена цивилизация през Средновековието – славянската. А Симеонова Велика България се изравнява с двете големи сили на своето време – Византия и Франкската империя.
Един войнствен народ поставя пред своя огнен свод първите български светци и превръща ликовете им в икона – не само за молитва и смирение, а в знак за достойна нация. Тяхното честване е обявено през 1851 година от братята Найден и Константин Герови в празник на българската просвета и култура.
…24 май – ден на Словото! Символ на българския дух в пътя му през вековете! Най-чистият български празник, на който цял един народ коленичи и се прекланя пред Мъдростта! И не може да бъде другояче! Защото този ден е зареден с магията на двамата братя, боговдъхновени в свещеното си дело.
Затова с детска невинност ще изпълняваме този ритуал – отново и отново – като смирен поклон пред Кирил и Методий. И винаги на този ден всичко пак ще се повтаря: ухание на рози и люляк, слънчеви лъчи и весел майски дъжд, закачлив смях и детски песни по улици и площади, плясък на знамена в училищни дворове. И всяка година градове и села ще блестят с особена светлина – тази на младостта и на надеждата. И, забравили за миг лицата на кризата, ние ще подарим цветя на Онзи, който има сили да ни учи на Истина, Любов и Доброта, напук на реалността. И, когато сълзи в очите му видим, тихо ще шептим: ,,Благословен да си, Учителю! За всичко днес ти благодарим!”
