Трудният път на порастването
Трудният път на порастването
Какво се случва с детето ви между 10-тата и 18-тата му година
и как да му помогнете, без да го отчуждите от себе си
Периодът на съзряването е най-ранимото и противоречиво време в живота на всеки човек. Първи търсения на смисъла на живота и собствената индивидуалност, първи опити за откриване на себе си и утвърждаване в обществото на възрастните – всичко това се извършва в период, когато детството вече почти е свършило, но животът на възрастен все още не е започнал.
За кризата на подрастващите има определени психологически и физиологически причини. Желателно е всеки родител да бъде наясно с тях. Тогава той ще може по-добре да разбира своето порастващо дете.
Психолозите наричат “подрастваща възраст” периода от 10-11 до 18 години, когато ускореното физическо развитие на детето изпреварва неговото психологическо и социално развитие. Започва периодът на половото съзряване, увеличава се възбудимостта на централната нервна система. Ето защо подрастващите стават по-раздразнителни, обидчиви и несдържани.
На тази възраст в кръвта постъпва голямо количество хормони на растежа и полови хормони. Благодарение на техните сложни взаимоотношения, възниква рязко увеличаване на ръста и теглото, наблюдават се промени в пропорциите на тялото, начало на половото съзряване, бързо протичане и смяна на емоциите. Смехът на подрастващите преминава в сълзи, състоянието на абсолютно щастие рязко се заменя с униние и мъка. Дори най-незначителното раздразнение може да прерасне в гняв и да предизвика пристъп на агресия.
Като правило, най-голяма съпротива у подрастващите предизвиква усещането за нещо натрапчиво, което, според мнението на възрастните, се побира в общоприетите рамки на приличие и възпитание (родителско мнение, начин на живот, поведение). Подрастващите протестират, защото не искат да бъдат отражение на някой друг – те искат сами да намерят собствения си път, да се учат от собствените си грешки.
На подрастващите е свойствено критичното мислене: на всеки въпрос те изискват еднозначен отговор и оценка (истина или лъжа, да или не). Тази особеност на тяхното съзнание се нарича максимализъм и се възприема много критично от страна на възрастните.
През този период юношите имат потребност от близки отношения и признанието на околните. Приятелите им често стават по-важни от членовете на семейството. Именно през този период пламва искрата на първата любов, която понякога придобива характера на лична драма. На тази възраст подрастващите се учат да обичат и да изграждат близки отношения, а мнението на заобикалящите ги има за тях колосално значение.
Какво да направим, за да преминем успешно, заедно с детето, тази трудна възраст?
Психолозите съветват да се откажем от правото си на собственост. Усещането за това, че принадлежи на някого, предизвиква у подрастващото дете естествен протест и желание за самоутвърждаване по всякакъв начин. Затова изключете от общуването си с него репликата „ти трябва”. Позволете му да има своя гледна точка, поощрявайте го да проявява самостоятелност.
Не идеализирайте своя житейски опит – няма две напълно еднакви ситуации. Вашият опит може да помага на вас, но за вашето дете той не е достатъчен. Вашата задача е не да учите детето на определени стереотипни правила за всички случаи от живота, а да го възпитате така, че то само да разрешава проблемите си.
Не се опитвайте да избирате приятелите на своето подрастващо дете. Вие искате да го предпазите от лоши компании, но ако правите това против волята му, това само ще го тласнете в това обкръжение. Вашата настойчивост ще породи противодействие.
Ако наистина изпитвате симпатия към някои от неговите приятели, просто му кажете за това. Бъдете конкретни, неговите положителни качества не трябва да бъдат сведени до това, че той е „умен и спокоен”. По същия начин, ако някой предизвиква вашите съмнения, помолете детето си да ви разкаже какво то харесва у този човек. Не осъждайте недостатъците на приятелите му, може би именно тези качества не достигат на вашето дете. Не акцентирайте върху неговите неуспехи. На всеки човек му е неприятно постоянното напомняне на собствените провали.
Вслушайте се в мнението на подрастващия. Не потискайте желанието му да участва в обсъждането на семейните въпроси, нали той е личност, имаща пълното право да изказва своите мисли и пожелания, още повече , ако разговорът засяга цялото семейство или непосредствено него. Вслушайте се в неговото мнение. Поощрявайте стремежа на подрастващия да отстоява своята гледна точка, да спори с вас, но аргументирано. Така вие ще тренирате неговото умение да се съпротивлява на съмнителното влияние на улицата.
Не противоречете на самите себе си. Подрастващият усеща това. Несправедливо е да му говорите, че той вече е достатъчно голям, за да готви, да помага на родителите си, да изпълнява определени задължения, а след това да заявявате, че не е достатъчно самостоятелен, за да решава кога ще се прибира у дома и с кого ще се среща. От вашите съждения ще излезе, че той е готов за отговорности, но не е готов да бъде свободен. Това ще предизвика бунт, недоволство и обида. Анализирайте отношенията си – не играете ли ролята на жесток диктатор?!
Опитайте се да разберете подрастващите, а не да ги възпитавате по свой модел. Вашата основна задача е не да ги манипулирате, а да ги поддържате и без натрапчивост да им помагате да извървят трудния път на порастването.
