В тези последни дни на успешно приключилия пети клас за нашите деца, както и за нас самите, си заслужава да се помисли и за прекрасните ни УЧИТЕЛИ и ръководството на училището!
Да, беше трудно за всички ни, беше необичайно и непонятно, но децата ни са прекрасни и се справиха с помощта на своята вродена мъдрост, те приеха ситуацията, която ние възрастните не проумявахме, преодоляваха трудности и неволи...но кой беше зад тях през цялото време - неуморно и непоколебимо - техните учители! Поклон пред вас, скъпи наши любими учители, БЛАГОДАРЯ за усилията, които полагате за децата ни, за да израснат те достойни граждани на обществото ни, благодаря за мъдрите съвети и наставления, за пламъка в очите ви, който съумявате да предадете и на тях, поздравления за огромните ви сърца, в които винаги има място и за още едно дете!
Скептиците биха казали „Да, разбира се, това им е работата на тези хора!“, но аз знам, че това не е просто работа, не е рутина, поредният номер в класа и следващ випуск, това са млади личности с различни представи за света и свои мечти, това са НАШИТЕ деца, които имат нужда някой да ги хване за ръка и да им нашепне „Няма страшно, ще се справиш, аз съм тук!“. И тези мили хора го казваха, понякога и по десетки пъти на ден, неуморно, без съмнение в децата, въпреки трудностите, въпреки негативните нагласи и неблагодарните погледи понякога!
Ако човек поиска да се вгледа, ще установи взаимната обич и уважение между тези пораснали вече наши деца и учителите им, трепетното очакване да започне всеки нов час и да се разкрие новото вълшебство, няма как да останат скрити. Общуването помежду им, дори в света на виртуалното, повдигаха духа и на двете страни, защото сърцето никога не може да бъде подведено!
Уча своите деца, че животът е изтъкан от избори, които започват още в най-ранна възраст, че е по-добре да бъдеш благодарен, вместо да проявяваш неуважение, по-добре е да търсиш доброто у всеки човек, с когото общуваш, отколкото да се взираш в недостатъците му, защото искаме или не, ние сме едно цяло!
Сърдечни благодарности към всеотдайната ни класна-госпожа Манчева, към неотразимия преподавател по родния ни език госпожа Колева, с госпожа Савова децата и целите им семейства се наслаждаваха в захлас на разходки из Древния Рим и Елада, благодарение на господин Стоянов научихме, че Африка се разполага на 4-те полукълба, милата госпожа Георгиева дори прие предизвикателството да застане пред Националната телевизия, с госпожа Иванова смело говориха на чужд език, благодарности и към госпожа Ставрева, господин Неделчев, господин Николов, госпожа Еленкова, госпожа Христова!
Но да не забравяме, че цялата приказка започна с госпожа Борисова, благодарим Ви за за цялата красота и любов, с които започнахте да пишете историята на класа ни!
Уважаеми наши учители, скъпа госпожо Дойчинова, весело и спокойно лято, заредете се за нови изживявания и се наслаждавайте на всяко проявление на приключението, наречено ЖИВОТ!
Не забравяйте, че някой ви цени, обича и Ви се възхищава, усмихвайте се и бъдете горди с професията си!
Поздравления за добре свършената работа и поклон!
С най-искрени чувства:
Катя Стефанова, родител от 5в клас, 143-то ОУ