На учителите с благодарност

 

 

Честит
празник!

На
всички Учители с най-искрени пожелания за здраве!

(Определението на СЗО за здраве е: Физическо, психическо и социално
благополучие.)

      Благодаря за усилията, които полагате за възпитанието и обучението на нашите деца! Обществото, в частност родителите, в тези забързани времена, сме длъжници към учителите и децата. Надявам се, това което ни се случи, Извънредното положение и последиците от него, да ни помогне да си направим изводи и да се сетим за важните неща ...

      Разбира се, днес е голям празник на буквите, просветата и науката, знанието и българската духовност. Ясно е, че в началото е Словото и оттам тръгва всичко,

че без знание един народ няма бъдеще...Ние сме щастливи, че сме дали „нещо на света“. Но дали го пазим и почитаме?!

      Учителството е призвание, спор няма! Това не е просто професия. Учителите са тези, които предават, всичко което знаят и
могат на учениците си. Вълнуват се и страдат заедно с тях. Радват на успехите им. Горди са, когато станат по-добри от тях и разказват след време кои са техни
ученици.

      Във всичките етапи на обучение има трудности. В Детската градина играта е на преден план, но сигурността изисква голямо усилие. Работата на учителите в Началния
етап изисква задържане на вниманието, което е голямо предизвикателство. А в Прогимназията с настъпването на хормоналните процеси в детския организъм (т.нар. пубертет) ситуацията е още по-сложна. Дали родителите си даваме сметка за това, пред което сте изправени всеки ден?! Да не говорим за отговорността, която носите. Надявам се, че ние (родителите) ще се включим по-активно да действаме в една посока, заедно с вас... Защото, струва ми се, това е голямата трагедия в българското образование. Изобщо не говоря за Министерството и техните директиви (те не влизат в час и са далеч от реалността). Става въпрос за обществото, за разминаването и отношението към учебния процес и най-вече прехвърлянето на отговорността... Става ми тъжно, като чуя израза с негативно значение "Така ли ви учат в училище?". Защото обучението и възпитанието е цял живот и е привилегия и задължение на нас възрастните, с нашето поведение и припокриване на думи и дела да направим от децата си изградени личности...Примерите са безброй. 

      Не знам кога България ще върне Учителя на челно място в социалната стълбичка (и тук даже не искам да засягам икономическия аспект). Нали децата от малки трябва да
знаят, че Учителите са най-важните хора в обществото?! И това не са празни приказки или клишета. Дали ще достигнем до това ниво, че да го чувстваме с всичките си сетива? Мисля, че зависи от всички нас и ще отнеме време да го възродим. Живеем с надежда и вяра!

      В тези трудни времена, благодарим на вас Учителите за вашата всеотдайност и лично аз съм убедена, че в България Образованието и Здравеопазването се случват
благодарение на хиляди съвестни, отговорни, човечни и обичащи професията си хора. И отново да си спомним, че какъвто и да станеш в този живот ти трябва.


Учител!

Благодаря!

С уважение: Елена Стефанова Пунчева-Фъркова, родител

24 май 2020г.