БЛАГОДАРЯ

  

                      Уважаема госпожо Теменужка Георгиева,

        Когато светът се променя и всеки ден е изпитание, когато представите и животът ни се преобръщат, а въпросите са
повече от отговорите – тогава е особено голямо успокоение и вдъхновение, че Ви има и сте винаги близо до децата
ни!
        Тогава, повече от всякога, трудът Ви е безценен и приносът Ви – решаващ. Мнозина се объркаха и затрудниха,
изгубиха ритъм и дори на моменти вяра, но в IIIв , сега - IVв клас – Вашата подкрепа, обич към всички деца,
професионализъм и отдаденост осигуриха спокойствие, ред и увереност на всички да напредват. За децата сте
пример, стимул, доверие и ръката, която ги води в най-важните им първи стъпки към самите тях.

Благодаря Ви, че въпреки всичко продължавате да променяте света към добро дете по дете.

С благодарност и уважение,
Лиляна Загорчева, родител IVв клас

 


 

 

          Минути преди да удари последният училищен звънец....“, така щях да започна своето обръщение към ръководството на 143. ОУ „Г. Бенковски“, но тази учебна година звънецът затихна много преди края й.

Изпитанието, което преживяхме всички – учители, ученици и родители ще се помни дълго, но за служителите и възпитаниците на 143. ОУ, то стана поредното успешно преодоляно предизвикателство, за което искам да изкажа своите поздравления!

Връзката, която имам с училището е толкова силна, емоционална и здрава, че не може да се опише с думи.

143. ОУ „Г. Бенковски“ е училището, в което учи моята майка, което през далечната 1996 г., завършвам аз самата, където учи и моята сестра, а тази година, началния етап на своето образование, завърши и моята дъщеря.

Училище – с история и традиции за поколения!

Училище на 100 години!

Училище, което прави от нас – личности, интелигентни и достойни граждани на своята страна!

Благодаря на преподавателите на моята дъщеря: Н. Иванова, Д. Тодорова, Е. Христова, Ц. Милева, Е. Максимова, Димова и най-вече на нейната класна – г-жа Петя Йорданова, прекрасен преподавател, изключителен професионалист! Благодаря за нейната всеотдайност и усилия през тези 4 години! Благодаря за цялата любов и подкрепа, която даде на своя клас!

Искам да изкажа своята благодарност и на г-жа Наташа Иванова, моята класна, с която през далечната 1989 г., преживяхме друга трудност-предизвикателство – смяната на политическия режим в Република България.

Тогава, за всеки случай, се обръщахме към своите учители с „госпожо-другарко“, но и тогава, както и сега успешно преодоляхме всичко.

Благодаря и на г-жа Дойчинова и цялото ръководство на 143. ОУ „Г. Бенковски“.

Продължавайте да пазите пламъка на знанието и науката, и да го предавате на идните поколения!

Поклон пред всички Вас пазители и просветители!

Бъдете здрави!    

С уважение,

Д. Паунова-Галева, родител от 4в клас на 143. ОУ    


 

              В тези последни дни на успешно приключилия пети клас за нашите деца, както и за нас самите, си заслужава да се помисли и за прекрасните ни УЧИТЕЛИ и ръководството на училището!

        Да, беше трудно за всички ни, беше необичайно и непонятно, но децата ни са прекрасни  и се справиха с помощта на своята вродена мъдрост, те приеха ситуацията, която ние възрастните не проумявахме, преодоляваха трудности и неволи...но кой беше зад тях през цялото време - неуморно и непоколебимо - техните учители!         Поклон пред вас, скъпи наши любими учители, БЛАГОДАРЯ за усилията, които полагате за децата ни, за да израснат те достойни граждани на обществото ни, благодаря за мъдрите съвети и наставления, за пламъка в очите ви, който съумявате да предадете и на тях, поздравления за огромните ви сърца, в които винаги има място и за още едно дете!

        Скептиците биха казали „Да, разбира се, това им е работата на тези хора!“, но аз знам, че това не е просто работа, не е рутина, поредният номер в класа и следващ випуск, това са млади личности с различни представи за света и свои мечти, това са НАШИТЕ деца, които имат нужда някой да ги хване за ръка и да им нашепне „Няма страшно, ще се справиш, аз съм тук!“. И тези мили хора го казваха, понякога и по десетки пъти на ден, неуморно, без съмнение в децата, въпреки трудностите, въпреки негативните нагласи и неблагодарните погледи понякога!

        Ако човек поиска да се вгледа, ще установи взаимната обич и уважение между тези пораснали вече наши деца и учителите им, трепетното очакване да започне всеки нов час и да се разкрие новото вълшебство, няма как да останат скрити. Общуването помежду им,  дори в света на виртуалното, повдигаха духа и на двете страни, защото сърцето никога не може да бъде подведено!

        Уча своите деца, че животът е изтъкан от избори, които започват още в най-ранна възраст, че е по-добре да бъдеш благодарен, вместо да проявяваш неуважение, по-добре е да търсиш доброто у всеки човек, с когото общуваш, отколкото да се взираш в недостатъците му, защото искаме или не, ние сме едно цяло!

        Сърдечни благодарности към всеотдайната ни класна-госпожа Манчева, към неотразимия преподавател по родния ни език госпожа Колева, с госпожа Савова децата и целите им семейства се наслаждаваха в захлас на разходки из Древния Рим и Елада, благодарение на господин Стоянов научихме, че Африка се разполага на 4-те полукълба, милата госпожа Георгиева дори прие предизвикателството да застане пред Националната телевизия, с госпожа Иванова смело говориха на чужд език, благодарности и към госпожа Ставрева, господин Неделчев, господин Николов,  госпожа Еленкова, госпожа Христова!

        Но да не забравяме, че цялата приказка започна с госпожа Борисова, благодарим Ви за за цялата красота и любов, с които започнахте да пишете историята на класа ни!

        Уважаеми наши учители, скъпа госпожо Дойчинова, весело и спокойно лято, заредете се за нови изживявания и се наслаждавайте на всяко проявление на приключението, наречено ЖИВОТ!

        Не забравяйте, че някой ви цени, обича и Ви се възхищава, усмихвайте се и бъдете горди с професията си!

        Поздравления за добре свършената работа и поклон! 

 

С най-искрени чувства:

Катя Стефанова, родител от 5в клас, 143-то ОУ


 

Честит
празник!

На
всички Учители с най-искрени пожелания за здраве!

(Определението на СЗО за здраве е: Физическо, психическо и социално
благополучие.)

      Благодаря за усилията, които полагате за възпитанието и обучението на нашите деца! Обществото, в частност родителите, в тези забързани времена, сме длъжници към учителите и децата. Надявам се, това което ни се случи, Извънредното положение и последиците от него, да ни помогне да си направим изводи и да се сетим за важните неща ...

      Разбира се, днес е голям празник на буквите, просветата и науката, знанието и българската духовност. Ясно е, че в началото е Словото и оттам тръгва всичко,

че без знание един народ няма бъдеще...Ние сме щастливи, че сме дали „нещо на света“. Но дали го пазим и почитаме?!

      Учителството е призвание, спор няма! Това не е просто професия. Учителите са тези, които предават, всичко което знаят и
могат на учениците си. Вълнуват се и страдат заедно с тях. Радват на успехите им. Горди са, когато станат по-добри от тях и разказват след време кои са техни
ученици.

      Във всичките етапи на обучение има трудности. В Детската градина играта е на преден план, но сигурността изисква голямо усилие. Работата на учителите в Началния
етап изисква задържане на вниманието, което е голямо предизвикателство. А в Прогимназията с настъпването на хормоналните процеси в детския организъм (т.нар. пубертет) ситуацията е още по-сложна. Дали родителите си даваме сметка за това, пред което сте изправени всеки ден?! Да не говорим за отговорността, която носите. Надявам се, че ние (родителите) ще се включим по-активно да действаме в една посока, заедно с вас... Защото, струва ми се, това е голямата трагедия в българското образование. Изобщо не говоря за Министерството и техните директиви (те не влизат в час и са далеч от реалността). Става въпрос за обществото, за разминаването и отношението към учебния процес и най-вече прехвърлянето на отговорността... Става ми тъжно, като чуя израза с негативно значение "Така ли ви учат в училище?". Защото обучението и възпитанието е цял живот и е привилегия и задължение на нас възрастните, с нашето поведение и припокриване на думи и дела да направим от децата си изградени личности...Примерите са безброй. 

      Не знам кога България ще върне Учителя на челно място в социалната стълбичка (и тук даже не искам да засягам икономическия аспект). Нали децата от малки трябва да
знаят, че Учителите са най-важните хора в обществото?! И това не са празни приказки или клишета. Дали ще достигнем до това ниво, че да го чувстваме с всичките си сетива? Мисля, че зависи от всички нас и ще отнеме време да го възродим. Живеем с надежда и вяра!

      В тези трудни времена, благодарим на вас Учителите за вашата всеотдайност и лично аз съм убедена, че в България Образованието и Здравеопазването се случват
благодарение на хиляди съвестни, отговорни, човечни и обичащи професията си хора. И отново да си спомним, че какъвто и да станеш в този живот ти трябва.


Учител!

Благодаря!

С уважение: Елена Стефанова Пунчева-Фъркова, родител

24 май 2020г.

 


 

Уважаема г-жо Манчева, 

 
С това писмо бих искала да Ви благодаря за много неща.
 
Моята дъщеря беше записана във Вашия клас, 5. В клас, като нова ученичка. Тя дойде от много добро училище, беше създала добри приятелства, но подари възникнали обстоятелства тази промяна за нея и семейството ни беше неизбежна. Разбира се, имахме известни притеснения как дъщяря ми ще бъде приета от новия за нея клас, в който децата се познават вече от четири години. Благодарение на Вас, Вашето внимание, професионализъм и педагогически подход, тези наши реали притеснения се оказаха ненужни. Под Вашето бдително око, Лора беше приета от децата в този клас много добре, успя да намери нови приятели, да продължи да набира знания, както преди и да се чувства поощрена от учители и подкрепена от приятели. Трудните моменти, които тя срещна бяха преодоляни, благодарение на Вас и Вашите колеги. Благодаря Ви за подкрепата е този труден за нас момент!
 
Благодаря Ви, също така, за работата Ви с децата по време на извънредната ситуация, породена от Covid-19, при която Вие бяхте един от първите преподаватели преминали към онлайн обучение и бързо и адекватно отговорихте на нуждите на учениците. Благодаря Ви, че продължихте да им давате знания, успешно адаптирайки се към новата и внезапна ситуация. Въпреки трудностите, Вие успяхте да им задържите интереса, да им продължите мотивацията за учене, още по-здраво да ги сплотите като клас и успешно да ги отведете до края на 5. клас. 
 
С уважение, 
Михаела Недкова