ЕСЕ НА ТЕМА СОФИЯ ОТ НИКОЛЕТА ИВАЙЛОВА КЬОСОВСКА, VІА КЛАС

03.04.2009

ЕСЕ НА ТЕМА СОФИЯ ОТ НИКОЛЕТА ИВАЙЛОВА КЬОСОВСКА, VІА КЛАС

София

СОФИЯ

        Есето е написано по случай 130-годишнината от обявяването на София за столица и е спечелило І място в конкурса, обявен от р-н „Подуяне”
        Обичам моя роден град, полегнал в полите на Витоша. Когато вечер се прибирам със семейството си от път и се спускаме от Стара планина, отдалече виждам хилядите светлини в Софийското поле. Сякаш звездното небе е слязло на земята! Това ми подсказва, че приближаваме дома. На същата гледка се наслаждавам и от нашия балкон. Вижда се светещият купол на „Св. Александър Невски”, както и върховете на Витоша. Те понякога са покрити с облаци, а друг път се открояват толкова ясно – сякаш ако протегна ръка, мога да си гребна от снега по тях.
        Харесвам разходките в центъра на града. Понякога се озоваваме в малки улички с интересни сгради, сякаш от друго време, които винаги разглеждам с любопитство. Със своите орнаменти ми напомнят за старомодни дами – с луксозни, но извехтели от времето аксесоари. Това ме навежда на мисълта, че София е имала своя достолепен аристократически вид - е, не като този на класическата Виена или на артистичния Париж, но да не забравяме, че европейския си облик нашият древен град започва да придобива едва след Освобождението – когато е бил обявен за столица на България.
        На оживените кръстовища често се захласвам по блясъка на новите високи стъклени постройки. Те приличат на вълшебни кутийки, които добре отразяват външния свят, но също така добре скриват онова, което е вътре.
Признавам си, че се заглеждам и в магазините, покрай които минаваме. Те са безброй и най-различни. Разкошът и луксът на витрините им привличат очите и на най-равнодушните минувачи.
        В столицата, разбира се, не може и без забавления. Има голям зоопарк, ледени пързалки, паркове, детски площадки, кина, театри, музеи, галерии...
        И естествено, най-много обичам стаята и леглото си. Всяка вечер, когато си лягам, шумът на колите, с който така съм свикнала, ми подсказва, че съм у дома, и аз заспивам спокойна.
        Чувала съм как някои възрастни се ядосват, че нашият град е много шумен или мръсен, или пренаселен...Аз пък мисля, че той просто има нужда от много обич.
                                                                                                                                                    Николета Ивайлова Кьосовска, VІа клас